Че е любовен роман тип 'и заживели щастливи' - факт. Но, че има една втора сюжетна линия, която е свързана с историята на родовете им, наистина истинската любов и реликвите останали 100 години след нея е още по-заинтригуващ факт. С една такава история за прародителите на Албена и Теодор Люси Елеазар ни показва, че ако не друго, то поне благодарност трябва да изпитваме към тези преди нас, защото ако ги нямаше, нямаше да ни има и нас.Обикновено на такива любовни романи слагам 4 звезди, но този път давам 5, заради очарователната историческа брънка в книгата, която ме тласна към това да се сетя за собственото си село и някои от роднините ми, които вече не са сред живите, но благодарение на които - аз съм тук.

Обожавам любовните романи на Люси Елеазар. Намирам в тях това, което им липсва на хората в реалността - разговор за чувствата между истински влюбени души. Сякаш са освободени да си кажат всичко дори и без думи понякога.

Слабичък ми се стори романа последното което съм чела от Люси Елеазар. Като приказка с очакван край. Прочита също не е добър според мен.

Хубава както всички книги на Люси Елеазар

❤️❤️❤️

Минало, настояще и бъдеще с хубав край❣️ Страхотен прочит🥰

Скучна и предвидима. От самото начало не ме увлече и не я изтърпях до края.

Историята е доста наивна и предсказуема. Подходяща е за тинейджъри.

Прекрасна ,като всички други на авторката!

Препоръчвам, страхотна книга.