Яна Язова е един от най-невероятните български писатели. Дори да имаше моменти в романа, които не ми допаднаха, оценявам високо стила на авторката.

Боряна Дукова е по-подходяща за четец.

Не е любимата ми книга на Яна Язова. Предпочитам историческите ѝ романи.

Чудесен прочит! И добре написано повествование. Самият факт, че намразих главната героиня, говори за това, колко добре се е с правила авторката. Нямах търпение да се самоубие, изслушах до края само, за да разбера как ще го направи. Но смъртта и беше скучна, като нея.

Толкова депресираща човешка история!

Книгата е за това, което Чехов нарича "провинциализация на душата", противопоставена на копнежа по истинско съществуване. Хареса ми психологическия портрет на Ана. Не ми хареса, че има голяма доза едностранчивост, т. е. всички гледни точки извън тази на главната героиня са омаскарени. Иначе намирам романа за доста анти-пловдивски 😂

Романът изисква вникване в личната история на Яна Язова, за да може да бъде разбран.

Хубава книга, но много мрачна. Много мрак има в нея

Не можете да подминете тази книга. Тя е всичко онова, което вече нямаме. Този фин изказ, деликатност, жива, трептяща емоция ...не подминавайте тази книга...

Прекрасна книга. Просто друго не мога да добавя.