App Store

Google Play

Details page - Device banner - 894x1036

Step into an infinite world of stories

Listen and read

Захари Стоянов

Априлското въстание е приключило, а след него е останал погромът, жертвите и изтезанията. Оцелелите революционери са заловени, друга част са се спасили. Но борбата продължава. Нови въстания се надигат. Пловдив, Перущица, Брацигово и Батак се опълчват на турското потисничество. Жестокостите не свършват. Настава и Баташкото клане. „Записки по българските въстания“ приключва тук, а смъртта отнема на Захари Стоянов възможността да довърши великата история, която и до днес служи за достоверен източник на борбите, мъченията и несломимостта, формирали самосъзнанието на българина.

Захари Стоянов е български революционер, политик и писател, живял в периода 1850 – 1889 год. Още на 21-годишна възраст се включва в Русенския революционен комитет на ВРО. В последствие участва в Старозагорското въстание от 1875 год. Ролята на Захари Стоянов в Априлското въстание е била значима за времето си, а през призмата на настоящето е важна заради писмените свидетелства, които той оставя. Захари Стоянов е първият историограф на Априлското въстание и благодарение на големите му мемоарно-биографични произведения като „Христо Ботйов“, „Васил Левски (Дяконът)“ и „Записки по българските въстания“ научаваме повече за българските революционни борби и за значимите личности в тях. Захари Стоянов пише също редица статии и фейлетони, в които осъжда политически противници, критикува социални проблеми и описва неподправената действителност на своето време.

SAGA Egmont

Записки по българските въстания

Записки по българските въстания, Том Трети

Пълното заглавие на творбата на Захари Стоянов е „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“. Смята се, че с нея авторът поставя началото на съвременната българска историография. Творбата е плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло. В процеса на работата авторът надхвърля първоначалната задача – да опише личните си преживявания по време на преломните за нацията събития от 1875 и 1876.

„Записките“, както е наричано произведението за по-кратко, представляват историко-мемоарно съчинение. В него писателят и революционер Захари Стоянов се концентрира върху борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Трите тома, от които са съставени „Записките“, са издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи – подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Навлиза в същността на епохата чрез многобройни епизоди и множество лица-участници. В стремежа към историческа мащабност търси вътрешния смисъл на събитията, на поведението и действията на участниците в тях, обхваща дълбоки пластове от народопсихологията и националната характерология. Съчетанието на документална автентичност с белетристично изображение и публицистичен патос става основа за жанровата уникалност на „Записките“. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

Герои на Стоянов за знакови за българската история личности като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Никола Обретенов, Кочо Честименски, Баба Тонка и др. Захари Стоянов написва „Записките“ именно за да съхрани в народната памет делото и заслугите на всички революционери и борци за свобода, участващи в българските въстания и станали част от историята.

"Баба Тонка" е първа част от книгата.

Звезделин Минков

Storyside

Записки по българските въстания. Баба Тонка

Пълното заглавие на творбата на Захари Стоянов е „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“. Смята се, че с нея авторът поставя началото на съвременната българска историография. Творбата е плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло. В процеса на работата авторът надхвърля първоначалната задача – да опише личните си преживявания по време на преломните за нацията събития от 1875 и 1876.

„Записките“, както е наричано произведението за по-кратко, представляват историко-мемоарно съчинение. В него писателят и революционер Захари Стоянов се концентрира върху борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Трите тома, от които са съставени „Записките“, са издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи – подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Навлиза в същността на епохата чрез многобройни епизоди и множество лица-участници. В стремежа към историческа мащабност търси вътрешния смисъл на събитията, на поведението и действията на участниците в тях, обхваща дълбоки пластове от народопсихологията и националната характерология. Съчетанието на документална автентичност с белетристично изображение и публицистичен патос става основа за жанровата уникалност на „Записките“. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

Герои на Стоянов за знакови за българската история личности като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Никола Обретенов, Кочо Честименски, Баба Тонка и др. Захари Стоянов написва „Записките“ именно за да съхрани в народната памет делото и заслугите на всички революционери и борци за свобода, участващи в българските въстания и станали част от историята.

"Подготовка на въстанието" е втора част от книгата.

Записки по българските въстания. Подготовка на въстанието

Пълното заглавие на творбата на Захари Стоянов е „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“. Смята се, че с нея авторът поставя началото на съвременната българска историография. Творбата е плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло. В процеса на работата авторът надхвърля първоначалната задача – да опише личните си преживявания по време на преломните за нацията събития от 1875 и 1876.

„Записките“, както е наричано произведението за по-кратко, представляват историко-мемоарно съчинение. В него писателят и революционер Захари Стоянов се концентрира върху борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Трите тома, от които са съставени „Записките“, са издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи – подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Навлиза в същността на епохата чрез многобройни епизоди и множество лица-участници. В стремежа към историческа мащабност търси вътрешния смисъл на събитията, на поведението и действията на участниците в тях, обхваща дълбоки пластове от народопсихологията и националната характерология. Съчетанието на документална автентичност с белетристично изображение и публицистичен патос става основа за жанровата уникалност на „Записките“. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

Герои на Стоянов за знакови за българската история личности като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Никола Обретенов, Кочо Честименски, Баба Тонка и др. Захари Стоянов написва „Записките“ именно за да съхрани в народната памет делото и заслугите на всички революционери и борци за свобода, участващи в българските въстания и станали част от историята.

"Априлското въстание и четата на Бенковски" е трета част от книгата.

Записки по българските въстания. Априлското въстание и четата на Бенковски

Пълното заглавие на творбата на Захари Стоянов е „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“. Смята се, че с нея авторът поставя началото на съвременната българска историография. Творбата е плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло. В процеса на работата авторът надхвърля първоначалната задача – да опише личните си преживявания по време на преломните за нацията събития от 1875 и 1876.

„Записките“, както е наричано произведението за по-кратко, представляват историко-мемоарно съчинение. В него писателят и революционер Захари Стоянов се концентрира върху борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Трите тома, от които са съставени „Записките“, са издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи – подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Навлиза в същността на епохата чрез многобройни епизоди и множество лица-участници. В стремежа към историческа мащабност търси вътрешния смисъл на събитията, на поведението и действията на участниците в тях, обхваща дълбоки пластове от народопсихологията и националната характерология. Съчетанието на документална автентичност с белетристично изображение и публицистичен патос става основа за жанровата уникалност на „Записките“. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

Герои на Стоянов за знакови за българската история личности като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Никола Обретенов, Кочо Честименски, Баба Тонка и др. Захари Стоянов написва „Записките“ именно за да съхрани в народната памет делото и заслугите на всички революционери и борци за свобода, участващи в българските въстания и станали част от историята.

"Потъпкването на въстанието" е четвърта част от книгата.

Записки по българските въстания. Потъпкването на въстанието

Пълното заглавие на творбата на Захари Стоянов е „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“. Смята се, че с нея авторът поставя началото на съвременната българска историография. Творбата е плод на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло. В процеса на работата авторът надхвърля първоначалната задача – да опише личните си преживявания по време на преломните за нацията събития от 1875 и 1876.

„Записките“, както е наричано произведението за по-кратко, представляват историко-мемоарно съчинение. В него писателят и революционер Захари Стоянов се концентрира върху борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Трите тома, от които са съставени „Записките“, са издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Захари Стоянов обхваща въстанията и техните основни етапи – подготовка, избухване, ход, поражения, последици. Навлиза в същността на епохата чрез многобройни епизоди и множество лица-участници. В стремежа към историческа мащабност търси вътрешния смисъл на събитията, на поведението и действията на участниците в тях, обхваща дълбоки пластове от народопсихологията и националната характерология. Съчетанието на документална автентичност с белетристично изображение и публицистичен патос става основа за жанровата уникалност на „Записките“. Книгата е едновременно разказ и мемоар, очерк и документ; съдържа пътеписни описания и елементи на автобиография.

Герои на Стоянов за знакови за българската история личности като Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов, Никола Обретенов, Кочо Честименски, Баба Тонка и др. Захари Стоянов написва „Записките“ именно за да съхрани в народната памет делото и заслугите на всички революционери и борци за свобода, участващи в българските въстания и станали част от историята.

"Затворите" е пета част от книгата.

Записки по българските въстания. Затворите

Поредицата на Захари Стоянов "Записки по българските въстания"