App Store

Google Play

BG - Details page - Device banner - 894x1036

Открийте безкрайна вселена от истории

Слушайте и четете

Иван Богданов

Тази книга започнах да пиша на шега. Основно, за да извадя демоните от себе си (сутрин самотата е най-страшна). В продължение на дни пусках откъси… В зависимост от това какво ме бе впечатлило. Внезапната известност ме изненада, не очаквах, че темата вълнува толкова много хора. Получавах постоянно лайкове от известни имена, а много автори искаха да ме редактират и рецензират.

В книгата (тя е роман от първо лице) се говори за Самотата. Защото Самотата е състояние на ума, а не социално положение. В една и съща ситуация сме свободни и самотни. А какви сме реално, решаваме сами… В зависимост от това колко празни пространства имаме в себе си.

Книгата е написана в леко ироничен стил, но няма хепиенд. В нея се говори за празните пространства в нас, за това как тъмната ни половина постепенно надделява. И за това колко често разликата между служебното и социалното положение е огромна.

Фондация "Буквите"

Самотата спи на възглавницата ми

Втора част на книгата: „Самотата спи на възглавницата ми“

Боги Иванов продължава танца си със Самотата. Дали жените в живота му ще променят това? Може ли от две счупени съдби да стане една цяла чрез магията на Париж? Правят ли две зими една пролет?

„С колко жени си спал?“ – ме попита тя след първата сериозна целувка. Странно, винаги питат за това. Никоя не ме е питала колко жени съм обичал, колко са разбили сърцето ми, останало ли е нещо от него, след като всяка си е вземала парче. И дали вярвам в любовта и изобщо – мога ли да обичам още? Никоя не задава още по-страшния въпрос: „Колко сърца си разбил?““