Условно творчеството на Яворов се дели на два периода – време на социална лирика и време на интимна лирика. Като вододел е участието му в Македоно-Одринското революционно движение, тежкото преживяване краха на въстанието и убийството на Гоце Делчев. Във втория период Яворов е много по-зрял като творец. Той е изминал дълъг път на духовно израстване. Драматичният му житейски път слага тежък отпечатък върху творчеството. Страданието е обикната емоционална нагласа, в която той усеща у себе си творческия дар.

Съдържа следните стихотворения:
- Градушка
- Заточеници
- Ще бъдеш в бяло
- Две хубави очи
- Сенки
- Две души
- Стон (На Лора)
- Песента на човека
- Маска

Зад псевдонима Яворов всъщност се крият имената Пейо Тотев Крачолов. Този български поет е най-разпознаваем със своите символистични стихотворения - някои от които на любовна, а други на гражданска тематика. Животът му е белязан от две жени - Мина Тодорова го вдъхновява да напише някои от вечните любовни стихотворения на литературата ни, а Лора Каравелова го кара да изживее, а не да напише, най-голямата драма в живота си.