Повестта „Дядовата Славчова унука“ е вдъхновена от една ваканция, прекарана от Тодор Влайков в родното му Средногорие, докато той е студент по литература в Москва. Героите на повестта се раждат, след като с удоволствие и носталгия писателят наблюдава местните и техния селски живот.

Дядо Славчо е един от главните герои – той иска внучката му да се задоми за богаташки син. Големият селски чорбаджия хаджи Донко е харесал Райка. Дядото е доволен, че внучката му е попаднала в полезрението на заможно чорбаджийско семейство и се чувства горд. Внучката на дядо Славчо обаче е влюбена в друг младеж и те двамата са сломени, когато разбират, че девойката е обещана на чорбаджийския син, който е пропаднал и нечестен. Райка не се предава и е решена да се бори за щастието си.

След скарване с чорбаджията, дядо Славчо започва да се разколебава и също отваря очите си, че чорбаджийското семейство няма да гарантира щастие за внучката му и че обикновените селски хора са много по-стойностни и пазят истинските български ценности в душата си. Повестта завършва щастливо за младите, но през тази радост прозира горчивата критика на писателя към чорбаджийското съсловие.