След 9 септември 1944 г. авторът е изпратен с партийна повеля да стенографира спомените на няколко големи българи, изпаднали в немилост пред новата власт. Сред тях е и Атанас Буров - министър, банкер, дипломат и филантроп, една от най-влиятелните фигури в родния политически живот през първата половина на 20 век. Буров е интерниран в Дряново, изпратен в лагер, а след това осъден на затвор от Народния съд и умрял в килията си през 1954 г. В продължение на 10 години журналистът Топалов записва изключително интересните си разговори с Буров, които се простират от лични впечатления за големите ни имена преди войната до размишления за световната политика и българската следа в нея.