Първият български роман разказва за съдбата на Бяла черква по време на подготовката и избухването на Априлското въстание. Срещаме се с незабравимите герои чорбаджи Марко, Иван Кралича, Боримечката, Рада Госпожина, Соколов, Кириак Стефчов. Историческата съдба на България е проследена през личните истории на героите. „Под игото” е може би най-класическият текст в българската литература. Вазов пише романа по време на изгнанието си в Одеса. Той проследява съдбоносен исторически момент от историята на българския народ – Априлското въстание. От дистанцията на времето авторът преосмисля националната съдба. Изникват въпроси за бъдещето на България в контекста на тежката следосвобожденска действителност. Възрожденските ценности са разколебани. Авторът смята, че следосвобожденският българин се нуждае от опори, които да възвърнат силата на националния му дух. Възрожденските герои и учители не бива да се забравят. През 1896 г. излиза друг Вазов роман – „Нова земя”, смятан за продължение на „Под игото” и съсредоточен върху следосвобожденската действителност.