The book is anything but transphobic. It draws a fine line between being open minded, inclusive and supportive of people with different self determination and neglecting teenagers who struggle and look at transgender treatment as a panacea for all their insecurities. Where does it stop being a conscious choice and it becomes a fashion to help fragile teenagers fit in a social circle and receive unlimited support and acknowledgement from others, they've never had access to before? How do parents help their kids make an informed decision over blindly suppoting an impulsive leap into something they may regret later in life? Food for thought.

Terrible book speaking of human experiences as statistics just to prove a point. Transphobic trash. Първо жената, която я е писала е a known transphobe, която ходи на интервюта при Джо Роган и сравнява това да си транс с аутизъм. Не е учен, не е психолог, а просто консервативен журналист с мнение, подкрепено от анекдоти, политическа дискусия и cherry-picked science & data. Не разглежда другата страна на науката и данните, които не пасват на мнението й. Това не е обективна научна книга, it only serves the writers agenda. Второ, самата й тема е нещо псевдонаучно, което не е диагноза и не е подкрепено от научни доказателства - rapid-onsed gender dysphoria. За самата книга има писани вече доста критични статии в научни журнали точно за факта че е bad science & personal opinion based in conformation bias and politicized beliefs. Дори езика и реториката на книгата са трансфобски. Примерите, които дава са истории разказани от родителите на въпросните деца, а не от самите тях.