Уоу, не знам защо очаквах тази книга да е скучна. Очаквах да се разправя за политици и простотиите които са правили, само и само за да останат на власт, нещо подобно на Интелектуалците на Соуел.А всъщност книгата беше обобщаваща идеите (наблюденията/откитията) на социалните учени определени за Макиавелисти, тези които С 2 ДУМИ ГЛЕДАТ СВЕТА (и в частност властта) ТАКЪВ КАКЪВТО Е, а не такъв какъвто им се иска да бъде.Никога преди не съм се замислял за Макиавели като за УЧЕН изучаващ политиката по научен начин наблюдаващ емпирични закономерности и систематично описващ ги - какво реално се случва при хората с власт - един журналист на дикавъри животът на лъвовете или лициците - без да вкарва морал и да оценява с добро или зло това което правят. А изглежда Макиавели прави точно това. Не е проблема в него. И ако не ни харесват наблюденията му то защо се сърдим на него, а не на реалността. Или на очакванията ни за реалността.И НА тези които са ни промилиС такива грешни детски очаквания