„Деца, aко някой ви каже, че приказките са празни измислици, не му вярвайте. Всичко в тях си е чиста истина от начало до край и толкоз… Ако някой все още не вярва, по-добре да не чете по-нататък.“ (Карел Чапек). „Девет приказки и две в повече“ са своеобразен дневник на детските спомени и преживявания на автора и същевременно възпяват по особен начин родния му край и хората, сред които е отраснал. Освен това става дума за духове, таласъми, русалки и змейове, които не са като хората… и които всъщност са точно като хората. В приказките на Карел Чапек няма никакви свръхестествени създания и явления. Те отразяват голямото уважение на автора към детския читател, както и отвращението му към илюзиите и страха, разпространявани от някои именно с помощта на „старовремските плашила". Представете си, както ни съветва преводачката на приказките Мария Беязова-Войтова, че баба ви си върши спокойно работата, както винаги. Изведнъж се появявате вие и започвате да четете приказките на Карел Чапек на глас. И знаете ли какво става? Баба ви започва да ви слуша. А може пък и родителите да започнат да ви слушат. Кой знае — може постепенно да свикнат така, че да станат по-послушни и от вас. В една своя книга Карел Чапек казва, че ако хората говорят само това, което знаят, ще бъде доста тихо. Ами ако пишат само това, което знаят?