„Декамерон“ е класически сборник с новели на италианския писател, поет и важен ренесансов хуманист Джовани Бокачо. Това е едно от най-известните и важни произведения в цялата световна литература и представлява израз на цялата философия на Ренесансовата епоха. Сборникът е вдъхновен от чумната епидемия във Флоренция през 1348 година. По изключително увлекателен, забавен и на места откровено смешен начин авторът успява да насочи вниманието към редица негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. С това си произведение Джовани Бокачо прави нещо много важно за цялостното развитие на европейската литература - налага и развива жанра на краткия прозаичен разказ. Декамерон преплита наболели за ренесансовото общество теми, като по брилянтен начин ги прекарва през призмата на типичния за ренесансовата философия лек поглед над живота, безгрижието, еротиката, отдръпването от тежките окови на религиозния канон.

Сборникът „Декамерон“ съдържа 100 новели разказани в рамките на 10 дни от десетима души. Различните истории в Декамерон варират от еротичното до трагичното, от части остроумни и шеговити, но определено уроци, които поучават.

Всеки един от десетте дни е предвиден за различен разказвач и се фокусира върху различна тема чрез разказването на забавни истории. Самият ритуал на разказването играе много важна роля при изграждането на структурата на творбата.