Късно се реших да прочета(чуя) тази така известна книга. Много ме развълнува и честно казано е актуална в някакъв смисъл и днес. Обичам Димитър Димов и всичко, което съм чела от него.

Чудесна книга. Хубаво написана и подходящо прочетена.Такъв великолепен майстор на перото си имаме. Възхотително!

Страхотно произведение! Съжалявам, че не съм му отделил време по-рано.

Книгата не ми хареса много поради соц препратките на автора , естествено имаме и Тютюн който е почти същата боза неуспешните опити на Д.Д. да се превърне в Американец социалист . Но това не беше най лошото , най лошото беше прочита на Параскева Джукелова това натъртване не на двойното Т на всяка една подходяща за това дума е напълно безсмислено не допринесе с нищо към приятното слушане и честно казано направо дразнеше. Освен това произнасянето на имената на определени герои с английски акцент с какво допринесе за цялостното преживяване? Като цяло българинът е толкова близо като душевност и реалност към тази в книгата колкото е близо и до луната . А и опита да бъде пресъздадена тази картина от автора и Параскева Джукелова е напълно неуспешен.

Книгата ми допадна изключително много. За първи път обаче имам забележка към прочита. Въпреки че Фани показва смелост и гордост, гласът с който са прочетени репликите ѝ не внушава нищо подобно.

Супер скучна ! Разпокъсан сюжет ! И абсолютно недовършена !

Много силна книга. Дълбоките и дълги вътрешни расъждения на главната героиня са съм съвсем очаквани за времето в което е написана книгата и не дразнят, напротив още по-силно описват вътрешната борба и желания които я водят. Началото е много силно, единствено края за мен беше по-слаб от колкото очаквах, най-вече защото липсваше така наречената рамка с която много ми се искаше да завърши историята. Въпреки това обаче книгата е прочетена чудесно и много ми хареса.

Класика!

В първите няколко часа не бях особено заинтригувана ит сюжета и си мислех да започна да слушам друга книга. В последствие, обаче, сюжетната интрига се заплете и се разкриха философско-драматичното отношение на Димов към човека и човешката съдба. "Осъдени души" е вторият роман на автора и в него срещаме майстора на повествованието и заплетените конфликти. Димов е писател, който вижда и отразява душевните противоречия, при него паралелно съществуват черното и бялото, страшното и красивото, жалкото и героичното. Книгата не е за всеки, но въпреки това, си заслужава да й бъде даден шанс.

Голяма трагедия но реалистична