„История славянобългарская“ е написана в периода 1760-1762 г. в Хилендарския и Зографския манастир.

Тя е една от класическите български творби, които поставят начало на възрожденските процеси и утвърждават българското национално самосъзнание.

„История славянобългарская“ е преписана за пръв път от Софроний Врачански през 1765 г.

Творбата се състои от общо 10 части – 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.