Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря – млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо.
Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега – малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика й до лодката:
– Попътечо, любими попътечо!
– Попътечо! – повтори след нея Иво и ... се събуди.
Страната на сънищата и нейният народ – попътечовците, са останали без крал. Наследникът е изчезнал. Зловещата Сянка с армията си от кошмари се опитва да завладее не само земята на попътечовците, но и света на хората.
Няма по-важна задача за стария магьосник Фърн Руис от тази, да намери малкия принц и да го върне в Страната на сънищата, защото само той може да спаси своя народ.