Когато чуете комбинация лекар и майстор на късия разказ, първата асоциация, разбира се, e Чехов. В лицето на проф. Коларов българският къс разказ също има своя майстор от лекарското съсловие. Героите и на неговите разкази са „малките“ хора, заслужаващи уважение и внимание. Различното е, че авторът показва гледната си точка точно от позицията на лекар – от една страна, заради топлината и човещината, която се усеща между редовете, от друга – заради хуманната и критикуваща, решителна и обнадеждаваща, наблюдателна и точна диагноза на обществото. Неговите на пръв поглед „слаби и нереализирани в обществото хора“ – независимо дали са деца, хора в активна възраст или старци – са на практика хора смели и силни, приемащи предизвикателствата с достойнство и завладяващ морал.