Сборникът е публикуван за пръв път през 1936 г. Преди да излязат като самостоятелно издание, отделните разкази са печатани в периодичния печат. Според някои критици те притежават такова единство, че сборникът може да бъде определен и като роман. Героите и мястото на действие са общи. Събитията се развиват последователно.

„Ако можеха да говорят“ пресъздава ежедневието на един български чифлик, намиращ се до добруджанското село Сърнено. Сборникът включва 22 класически български разказа, най-известните сред които са „По-малката сестра“, „Вълчицата“, „Бялата алаша“, „Дивачка“, „Виелица“, „Първескиня“, „Последна среща“ и др.

Главни герои са обитателите на чифлика – господарите, работниците и животните – те обединяват разказите и са ядрото на всяка история. Чифликът остава неназован, но обитателите му са незабравими. Както и заглавието подсказва, животните играят много важна роля в сборника, защото селският човек притежава силна и понякога необяснима връзка с тях.

Финалът е тъжен – господарят Захария решава да продаде чифлика. Раздялата със земята е трудна. Чрез текстовете си от „Ако можеха да говорят“ Йовков подчератава с тъга мъчителното, но неизбежно отчуждение на българския селянин от родната земя.

© 2018 Storyside (Аудиокнига): 9789178752089

Дата на публикуване

Аудиокнига: 18 октомври 2018 г.