Излишно повтаряне н една и съща информация по 3-4 пъти в книгата.

Една страхотна биография на една незабравима и запомняща жена , но доста не подредено написана книга. Имаше доста моменти, които се повтаряха и не беше много последователна.

Историята е добре поднесена. Единствено има една не малка част, която реално се повтаря, уж преразказана от друг поглед, но се ползват дори същите реплики (около 2 часа)...

Книгата не е това,което очаквах. На много места историите се повтарят по няколко пъти.Книгата е преразказ на друга книга.Общо взето загуба на време.

🗣️ Тъга, тъга и пак тъга. Истинска тъга... Това е усещането за книгата. Написана като с дантела. Това е първата асоциация, която усеща човек, когато я чете. Фина, нежна, ранима, точно като Даяна. И не, това не е съжаление, защото въпреки всичко, тя е титан. Изправена срещу "семейството", изправена срещу протокола. Отдадена на страдащите, неможещите, хората, търсещи вдъхновение. А тъгата... тя постоянно е там. Дори и в хубавите ѝ моменти, знаеш, че нещо ще се случи, че ще дойде нова чернилка, която като мръсен, прокълнат катран ще се разлее по бялата дантела, с която е обгърната принцесата. Накрая... накрая оставаш тих. Притихнал и в същото време възхитен, че на същата планета, на която живееш и ти, са се раждали подобни хората. И са съществували. Бях малък и не помня много от тогава, но помня, че гледах погребението ѝ по телевизията. И тогава усетих тъга. усещам и я сега. Поклон за принцесата.

Повтаря се едно и също, стремежът да ни убедят каква мъченица е била ми идва в повече.

Добър дублаж, но скучна книга. Беше интересна докато се разказваше в първо лице. После започна отначало, но в трето лице...сякаш за пълнеж. Не ми допадна.

Хареса ми много! Повторението от първо и трето лице, смятам че е умишлено - за да покаже емоционалната, крехка, самотна и благородна Даяна, представена от първо лице и Даяна, представена от трето лице - с факти, в консервативното ледено общество, в което тя живее, прието като даденост от народа. Различията в повторенията се крият между редовете.

Много мрънкяне, много кахъри, вечната жертва…започнах книгата с интерес и симпатии към Даяна, но имам чувството, че ако съм около такъв нестабилен, самосъжаляващ се човек и на мен ще ми закоравее сърцето за нула време…

Страхотна книга за любители на истории за кралското семейство като мен! Харесва ми как е разделена книгата на разказ от първо лице и после от трето със малко повече детайли. Личната история на Даяна ми напомни малко за историята на Джаки Кенеди,и нейната нещастна любов.. особено историите с Камила.. Успях да се потопя в болката ѝ и дори да ме хване яд на Камила и принц Чарлз.. От Принцеса Даяна можем много да се учим за доброта, за всеотдайност и чест! А за дублажа - адмирации за Христина Ибришимова - страхотна!