Много добри разкази.Персонажите, хора които виждане всеки ден, някои от тях съм обвинявал със сигурност неоснователно.Благодаря!

Много мъка и тъга има в тези разкази, но Емилия Милчева е описала реалистично героите на нашето време у нас. Те са хората, с които се разминаваме на улицата, това сме ние. Само спасението изглежда далече, но има надежда.

Изключителни разкази. На пръв поглед си е описание на нашата си българска действителност - реалният живот, но толкова концентриран и синтезиран, че дълго време изпитвах бурни емоции, а не можех да ги опиша с думи и да ги определя какви са. Тежко ми беше да ги слушам. Изпитвах срам, гняв, тъга, съжаление, съпричастност, но не можех да спра да ги слушам, защото ме караха много да се замислям за хората около мен. Познатите и непознатите. За техните съдби и истории и как често нищо не знам какво им е в душата. Всеки търси спасение, но не всеки има на кого да каже: "Ела и ме спаси."

Чудесно, позната като журналист г-жа Милчева изненада с талант и на писател. Чудесни разкази, препоръчвам!

Обичам разкази. Тези разкази са добре написани, имат структура, сюжет и край, но всички са отчайващи, безумно тъжни, безперспективни. Поне в последния има малка надеждица.

Тъжни, смели и потресаващо откровени разкази, които без свян разголват недъзите на обществото ни и най-болезнените рани на индивида. Написани с проникновение и познаване както на психологията на отделната личност, така и на групата. Рядко изпитвам желание да чуя книга втори път. В случая със сигурност ще проверя какво съм пропуснала при първото слушане.

Много силна книга, стиска те за гърлото, усещаш напиращи сълзи. Бих я слушала отново. И с прекрасен прочит! Препоръчвам