Дразнещ, монотонен глас!Никакъв патос, само бързане....

Историята е малко предвидима и ми напомня от части на “Петдесет нюанса сиво”. Струва ми се, че доста елементи са взети от там. Все пак е приятно и бързо четиво, повече ме разочарова прочита.. без грам емоция, без да разделя думите правилно, че да се разбере по-ясно кой говори, на моменти даже се усети всякаш сричане..Добре че имаше мелодия на паралелната история с болницата и детето, иначе с този прочит, тотално щяха да се объркват хората. Не проумявам как авторката чете толкова монотонно собствената си книга, в която вероятно е влагала доста мисъл, чувства и емоция..

Не знам за прочита, аз я прочетох като книга. Интересно и приятно четиво , докато не се стига в края , изненадващо и спиращо дъха , много тъжно....

Не лош прочит, малко монотонно. Странен край. Едно разпокъсано . Не завършено може би ще има още части . Леко напомня за 50 нюанса.

Много приятно !

Забавна, емоционална книга. Интересна е. Успяваш да влезеш в обувките на героите. Браво!

Super

Няма ли да има краай или това беше краят, по объркваща книга без край не бях чела, а за прочита няма да коментирам, така четеше все едно кучета я гонят....

Прочетох я на един дъх.

Красива история.