Аз умирам и светло се раждам —
разнолика, нестройна душа...

Дебелянов е поет на елегичните настроения, на интимните ценности, на носталгичния спомен за родния дом, на нежната и тиха паласка, на смъртните копнежи и невъзможните радости.

Съдържа стихотворенията:
- Черна песен
- Пловдив
- Да се завърнеш в бащината къща
- Помниш ли, помниш ли
- Спи градът
- Миг
- Един убит
- Сиротна песен
- Тиха победа

Нежен лирик и елегик, символист, бохем, хуморист и преводач, Димчо Дебелянов извървява сложен, но собствен път в поезията и открива нови посоки в развитието на българската поезия. Най-нежният поет в българската литература остава завинаги на 29 години, а името му е едно от емблематичните за българския символизъм.