Поемата „Изворът на белоногата“ е написана през 1873 г. Чрез образа на българката, който гради в стихотворението си, Славейков цели да подсили националния дух и да укрепи вярата в българските добродетели в трудните години преди Освобождението.

Творбата разказва историята на Гергана – красива и добра българска девойка, която везирът среща на селската чешма и се опитва да склони да го последва в Истанбул. Тя обаче е отдала сърцето си на Никола и затова не иска да замине с везира и да остави родния край и любовта. Турчинът е поразен от честността и решителността на девойката и затова не я насилва да го последва в Истанбул. Във втората част на поемата сянката на Гергана е вградена в чешма – тя умира, но със смелостта и силния си дух тя остава да живее във вечността.

Освен „Изворът на белоногата“ в компилацията са включени и творбите „Не пей ми сe“ и „Жестокостта ми се сломи“.