Елисавета среща случайно сръбския военнопленник Иво Обретенович. Тя е изправена пред дилемата дали да живее „свободно и щастливо“ или да продължи живота си на „угнетена жена, чакаща настъпващата старост с безразлично отчаяние и тъга“. Двамата герои се влюбват лудо и това й помага да преодолее раздвоението. „Познала възраждащата магия на любовта“, Елисавета й се отдава с решителността на човек, ликуващо намерил себе си.