Andrian
26.07.2022 г.
Много е възможно повредата да е в мен. Дадох ѝ шанс, даже повече, отколкото бих отделил на неинтересна книга, но не се получи. Инфантилна на моменти, блудкава в други и отчаян повик за лято, което аз лично помня много бегло. Не беше моето лято. Някак си го гледах като през стъкло. Вероятно за хората от по-ранно поколение, това може и да е романът на романите, но не и за мен. Иначе за повествование - богатството на езика обира всичките си запаси от думи. От всичките си долапи, ниши, шкафове и го изтръсква по майсторски начин на страниците на тая книга, леко досадна, минаваща се с напън и накрая едно тривиално "Благодаря ти, лято, а сега да видим есента!'. Това, което мога да обещая е, когато стана на 68 и съм пенсионер, да се върна към тая книга. Вероятно няма да ми се стори така тогава. Знам ли...