Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна. Завършва гимназия в София, школа за запасни офицери в Княжево, а по-късно записва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Работи като учител в Добруджа и други части на България.
През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. За кратко Йовков е редактор на списание „Народна армия“, а по-късно работи като библиотекар. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. По време на румънската окупация Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна. Там е назначен на работа като сътрудник по печата към Българската легация в Букурещ.
Твори активно през целия си живот. На 15 октомври 1937 година Йовков умира и е погребан в София.
Освен разкази, Йовков пише и много поезия, най-вече в началото на писателската си кариера. Първата белетристична творба, която публикува, „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“, излиза в списание „Просвета“ през 1910 г.
Йовков е автор и на военни разкази, вдъхновени от годините, прекарани по фронтовете. Най-значимите и стойностни военни творби на автора са събрани от самия него в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. Йовков е автор на романа „Чифликът край границата“, както и на един незавършен роман.
Пише драматургични произведения, сред които се открояват „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“. Някои от книгите на Йовков са преведени на над 25 езика.
Селекцията включва следните разкази:
„Песента на колелетата“ (сб. „Песента на колелетата“)
„Последна радост“ (сб. „Песента на колелетата“)
„Албена“ (сб. „Женско сърце“)
„Другоселец“ (сб. „Женско сърце“)
„Серафим“ (сб. „Женско сърце“)
„Шибил“ (сб. „Старопланински легенди“)
„През чумавото“ (сб. „Старопланински легенди“)
„Индже“ (сб. „Старопланински легенди“)
