Това е роман, който засяга важни и не толкова популярни социални теми, и го прави чрез една много умерена провокация. В книгата се поставят въпроси за ролята на бащата и на мъжа както в семейството, така и в обществото; въпроси за израстването на личността; за детството и за зрялата възраст; за представата за живот и реалното живеене. Текстът не е наситен с пълни описания на обстановка и картина, в него диалогът също е сведен до умерено количество, но тази текстова елементарност е в контраст с многопластовата история на романа. Макар заглавието да предполага, че темата за бащата е водеща в произведението, всъщност то разкрива много повече теми - не само за бащата, но и за майката, семейството, приятелството, кариерата и личността.За мен това е един прекрасен роман, който с голяма лекота, малко думи и много мисъл разкрива проблемите, свързани с мъжката емоционалност, очертава съвременната семейна картина в цялата и комплексност и успява да предаде важни за обществото послания.

Много клишета, беден език. Има въпроси, по които да се замисли човек, но никога в живота, нещата не са само черни или само бели.

Замисълът и историята ми харесаха. Има ужасно много хора като Любомир и децата му. Има ужасно много неверни съпруги и жени неспособни да бъдат майки. Начинът, по който е написана обаче ми се стори сух и предвидим. Нямаше я тази емоция, която да ме разплаче, да ме ядоса, да ме зарадва... Има още какво да се желае що се отнася до структурата на текста, според мен. Въпреки всичко обаче се радвам, че тази тема е центъра на книгата. И силно се надявам да е парченцето смелост, от което някой със сходна на Любомир история, има нужда в момента.

Невероятна книга! Научи ме на много важни неща за семейната обич и на това, колко важна е подкрепата на близките! Книгата ще остави отпечатък у мен за дълги години! Препоръчвам я 😃😃😃

Интересна книга, която представя малко застъпена и коментирана тема за самотните бащи и ролята на бащата изобщо. Макар да не са така физически свързани с децата си, както майките, бащите също трябва да имат своето място и да бъдат насърчавани да участват в живота на семейството не само като касички. Ясно е, че някои дейности биха могли да се отнесат в графа "мъжка" или "женска" работа, но повечето от нещата, които касаят семейството и отглеждането на децата, нямат нужда от подобен етикет, защото могат да се извършват и от двата пола с еднаква отдаденост. Един от най-добрите ми приятели е такъв загрижен и щастлива разведен родител, макар и само на едно дете, така че темата ми е позната.И да, твърдо подкрепям курсовете за родители...Малко не ми достигна, за да дам 5 звезди, но не мога да го формулирам точно.

Отлично

Книга която я прочиташ на един дъх.