Пепър е жена. Книгата е чудесно продължение на Дългият път към една ядосана планета. До средата съм и много ми харесва как настоящето на разказа върви паралелно с миналото.... разбирам защо Пепър приюти Ловлейс...която си избра ново име не така хубаво като старото или като Лови... би ми харесало да обмислям или обсъждам поведението на това ии... чудесна книга и до края.

Мудно действие. Без интрига, без противопоставяне, без антигерои или каквито и да било препядствия пред героите. Всичко се случва безпроблемно и с лекота. Дори ако някъде се появи възможност да възникне някаква опасност и динамика, тя набързо бива замазана. Авторката просто си е измислила някакъв галактически свят, който е решила да сподели, но и той е само щрихован. “Душевните” терзания на едно ИИ вкарано в човешко тяло, които очевидно са основния сюжет на книгата също не са достатъчно убедителни е биват преодолявани твърде лесно.

Първата книга има искра но втората с голям зор стигнах края. Ако и третата е мудна. Няма да е довърша.

Бълвоч..... Първата книга супер да беше много неолиберална ама айде жена я пише ясно ама...тук прочита е монотонен..... Губиш се в текста... Насилвах се да я слушам много я бях харесал но.. Уви