Професор Чалънджър изтегли капака на сандъка, надникна вътре, щракна няколко пъти с пръсти и бе чут от пресата да увещава някого: „Хайде, пили, пили!“ След миг някакво ужасно, отвратително същество се появи оттам с драскане и тропот и кацна върху страничната стена на сандъка. Дори неочакваното пропадане на херцога на Дърам в оркестъра в този момент не можа да отвлече вкамененото внимание на огромната аудитория. Муцуната на чудовището приличаше на най-странен църковен орнамент, създаден от болното въображение на някой средновековен строител. То изглеждаше зло и страшно, с малки червени очи, ярки като горящ въглен. В дългата му свирепа уста, която беше полуотворена, имаше два реда зъби като на акула. Рамената му бяха сгърбени и заметнати с нещо, което приличаше на овехтял сив шал. Това бе самият дявол от нашето детство! В аудиторията настъпи хаос ‐ някой пищеше, две дами от първия ред паднаха от столовете си в несвяст, а мнозина от президиума последваха председателя в оркестъра. По едно време имаше опасност от обща паника. Професор Чалънджър вдигна ръце, за да успокои развълнуваното множество...