Човек, който за пръв път се докосва до Лесков, веднага ще усети разказвачески талант и несравнимо езиково майсторство. Тони Николов, позовавайки се на Валтер Бенямин, пише: „Не друг, а Валтер Бенямин в размислите си над генезиса на модерния роман, посвещава отделно изследване върху поетиката на Лесков, ситуирайки я в онази точка на повествованието, в която устното се отделя от писменото… Според Бенямин Лесков е „голямото изключение”, защото се учи от древните и остава близък до забравените традиции на устното творчество („сказът”).” Лесков отлично превръща живата реч в писано слово, а героите му са хора, които всеки може да срещне тук и сега – с всички преимущества и слабости, с дълбоки чувства и естествени реакции. Някои от разказите, например „Некръстеният поп“, ще ви накарат искрено да се забавлявате, други, като „Прекрасната Аза“, „Запечатаният ангел“, „Умувачът“, „Легенди за съвестния Даниил“, „Маланя – овчата глава“, ще ви провокират да търсите тънката граница между доброто и злото, между правилното и грешното, между наивното и категоричното, реалното и трансцеденталното, но общото за всички разкази е, че няма да ви оставят безразлични и дълго време ще се връщате към тях.