Йордан Йовков е роден през 1880 г. в Жеравна. Завършва гимназия в София, школа за запасни офицери в Княжево, а по-късно записва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Работи като учител в Добруджа и други части на България.

През 1912 г. е мобилизиран и участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. За кратко Йовков е редактор на списание „Народна армия“, а по-късно работи като библиотекар. По време на Първата световна война е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. По време на румънската окупация Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна. Там е назначен на работа като сътрудник по печата към Българската легация в Букурещ.

Твори активно през целия си живот. На 15 октомври 1937 година Йовков умира и е погребан в София.

Освен разкази, Йовков пише и много поезия, най-вече в началото на писателската си кариера. Първата белетристична творба, която публикува, „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“, излиза в списание „Просвета“ през 1910 г.

Йовков е автор и на военни разкази, вдъхновени от годините, прекарани по фронтовете. Най-значимите и стойностни военни творби на автора са събрани от самия него в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. Йовков е автор на романа „Чифликът край границата“, както и на един незавършен роман.

Пише драматургични произведения, сред които се открояват „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“. Някои от книгите на Йовков са преведени на над 25 езика.

Селекцията включва следните разкази:

„Два врага“

„Имане“

„По жицата“

„Белите рози“

„Вълкадин говори с бога“

„Женско сърце“