Класическата повест на Иван Вазов ни среща с колоритната компания на любимите Македонски, Странджата, Хаджията, Попчето, Бръчков, Мравката, Владиков – българската емиграция в Румъния. Всеки ден героите се борят за оцеляването си в чуждата страна. Краят на хъшовете е тъжен, но до последно те запазват любовта и копнежа си по родината.

Повестта представя живота на българската революционна емиграция в годините малко преди Освобождението. Принудени да живеят в емиграция и покосени от мизерия, обиди и социална изолация, неповторимите Вазови персонажи ни пренасят в кръчмата на Странджата, където кроят планове как да освободят отечеството и намират утеха и подслон. Изпитват носталгия, която ги измъчва и натъжава. Жадуват за България и свободата й. Но често думите им не се превръщат в дела… Вазов повдига въпросите за духовните измерения на отечеството, националния дух и саможертвата. В края на повестта всички освен Македонски намират смъртта си, до последно бленуващи едно име – България.