Изключително въздействащ разказ. Докосна ме и не спирам да мисля как е възможно?! Напълно невинни хора да живят в мъчения 8 години?! Защото България единствена не прибрала хората си….

Най уникалният разказ по истински случай от които сруи болката преживяна от една нормална жена която си е отдала животът в грижа било за пациенти ,близки ,приятели та дори и непознати сънародници с които попадат в Либиси затвор.За прочита толкова добре е станал със ролите че верно се пренасяш на място и още малко ще померишеш въздуха

Това е книга, от която може да научиш как се понася непоносимото. Как се оцелява в ада. Благодарна съм, че тези две жени са намерили сили в себе си да я създадат.

Не съм чела/слушала по разтърсваща история от тази. Няма да търся правилните думи да я опиша, защото едва ли ще ги намеря. Само се чудя защо още тези съдби не са направени на филм... 🙄 Би бил mind blowing 🤯

Благодарна съм за тази книга! Най-вече че не останах в неведение за истината! Бях дете когато това се случваше, и съм запаметила възтържествуването на правдата и освобождаването на медицинските сестри. Още пазя някъде тениска с надпис “ОСВОБОДЕТЕ ГИ!”Боли ме за тях и се чудя в наши дни…Как би постъпила днес България ако сценарият се повтори?

Впечатляващ разказ за това как сами си пречим най-добре. Имаше моменти, където се разплаках от низостта на нашенския манталитет. Изтезанията са били жестоки, но ако либийците са знаели какви злоби има сред българите нямаше да прилагат мъчения, щяха да оставят българките да свършат работата. А дипломацията и управлението на г-н Костов и г-жа Михайлова са под всякаква критика. И не са само тези хора пострадали от малодушието и безразличието на официалните представители на България зад граница.

Сега разбрахте ли каква измет управлява Родината ни 34 години? Стойте и гледайте как ще ни ликвидират!

Задължително препоръчвам. Бях малка когато всичко това се случваше, но помня колко години беше в медийте. Уникално написана и разтърсваща.

Потресаващата действителност на нашите медици в Либия. Разтърсващата изповед на Кристияна, умна, интелигентна, смела, борбена, чувствителна и СИЛНА жена! Респект!!!

Силно емоционална история. Била съм дете в тези години и имам смътни спомени от репортажите и снимките от този ужас. Ясно си спомням обаче червената коса, запечатала се е в съзнанието ми. Заслужава си да бъде чута, да бъде осмислена и да си дадем сметка колко силни в действителност може да бъдем.