Покривът над главата дом ли е? Враждебната непозната в кухнята майка ли е? Безразличният и вечно отсъстващ мъж баща ли е? Храната на масата семейна вечеря ли е? Колко значимо събитие може да бъде да те забележат навън, когато не те виждат вкъщи? Могат ли чуждите да ти предложат дом? Книгата ни кара да се замислим върху тези и много други въпроси. Любовта сред страниците расте заедно с главния герой Франсоа, който в края на повествованието осъзнава, че да обичаш понякога означава да пуснеш и да простиш.

За мен книгата е много хубава, не ми се искаше да свършва. Прочитът е приятен.

Изненадващо добра!

Това не е книга! Това е пътеводител на личните емоции-грешни, правилни, чисти, тежки, болезнени! Едва ли има жив човек, който не би намерил себе си в този житейски разказ. За мен този път през болката стана една отворена врата, която ми даде възможност да тръгна през собствените си морални и емоционални проблеми. Книгата се превърна в мой счетоводител, превърнал емоциите, моралните ми стойности и стабилността ми в едно прекрасно подредено място с добре организирани “загуби и печалби, пасиви и активи, а накрая ми остави онези свободни средства, с които мога да продължа живота си и да харча на воля печалбата”!Прочита на Иван Панайотов е истинско преживяване! Огромно БЛАГОДАРЯ на всички-автора, четеца, целият екип на Сторител и всеки написал отзив за книгата! Бъдете здрави приятели!

Прекрасна книга за важните неща в живота, много емоционална.

Много, много хубаво!

Книгата ми хареса много, бих се радвала да е част от моята библиотека. Сюжетът е запленяващ, и те държи постоянно заинтересован, за да разбереш какво става след това, и след това. Историята само по себе си е човешка, близка до нас и те грабва лесно. Героите ти стават приятели и оживят във фантазията. Слушайки книгата с този с това озвучаване, постоянно поне при мен се усещаше една меланхолия, тъгата винаги присъстваше и все очаквах нещо много тъжно да стане. Ще ми бъде интересно да я си я прочета сама, за да проверя дали това чувство ще присъства и тогава.

Интересно

Заслужава си отделеното време ☺️.

Въпреки цялостното минорно усещане оценявам високо книгата. Симпатизирам на Франсоа, макар че щеше да е по-добре да казва повече от нещата, които мисли. Повече от Франсоа обаче заобичах Джейкъб, г-н Леви и Саид. Прочитът ми беше прекалено равен, не достатъчно емоционален.Харесвам стила на Камелия Кучер - не е нужно да даваш шанс на книгата до 100 страница, грабва те от първите редове! “Нощ” обаче ми остава фаворит! ❤️