Това е романът, вдъхновил един от най-любимите филми на старото българско кино, останал с култовата фраза на Стефан Данаилов: "Ау! Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?!"
"Няма въображение, което може да сътвори такова нещо. Само животът може да „измисля“ така богато и пищно, всичко страшно мирише на истина, толкова страшно, че ти се иска да е художествена измислица! А най-потресаващото е това, че обществото, средата на героите, техните съграждани и роднини гледат на тоя шабаш на морални изроди, хитри хватки, ловки ходове, шмекерии и долно мошеничество като на работи в реда на нещата, завиждат, учат се от героите как и те да се подредят така, да си уредят същия лек и приятен, а иначе мерзък живот...", казва Тончо Жечев за книгата.