Романът "Зелените очи на вятъра" е първата ми среща с това, което спокойно бих могъл да нарека "български магически реализъм". Суров разказ за живота на три поколения жени в два паралелни свята - този на чувствата и емоциите, завладял радомирския край, и този на материализма, простиращ се отвъд Витоша. Макар двата свята да лежат физически едва на 30-ина километра един от друг, ценностите, които ги определят, ги разделят в двата края на Галактиката.В Старо село животът е прост, но не и обикновен - хората живеят заедно, често по неволя, и причините за дрязгите помежду им в крайна сметка се коренят в излишъка или в липсата на любов помежду им. Трудността на живота често е неосъзната от староселци, и приемана като обичайна част от битието. Тук живеят най-умното дете на света и жената-къща, без която справедливостта не би могла да възтържествува. Лъскавият живот в паралелния свят, лежащ по северните поли на Витоша, е поставен на основата на материалното.

Невероятна книга. Грабва те за сърцето и не те пуска, нито за миг. Мощен, краен, понякога засилен до абсурд, език на авторката, ръбати и озъбени герои, ръка за ръка с ангели.....Препоръчвам горещо!

Покъртителна, тъжна, книга рана .

Това е втората книга на Здравка Евтимова която съм чела, и си е написана така както очаквах. Началото ме грабна,но след това се обърках тотално , беше ми малко хаотична и се напрягах да следя коя е баба, коя майка..Единственото заради Даниела Йорданова я дослушах докрай.

Съжалявам за това което ще напиша, но тази книга никога не бих си я купила. Супер объркваща. През цялото време е трудно да разбереш кой от кое име говори. Коя е майката, коя е бабата и коя е дъщерята.

Ревюто си го написах, ама е толкова дълго, че не го побира полето тук. Но хваща за гушата и държи много, много, много. Още ме държи... 🙏🌟 Та, на авторката мога само да кажа: 'Благодаря, моля, госпожо!"

Страхотна книга! А четецът така те въвлича в нея, че забравяш за всичко наоколо

Най-невероятната книга, която някога съм чел!

Не мога да се насиля да я изслушам тази книга , дори и заради прекрасния прочит на Даниела Йорданова! Интересен стил и изказ има авторката, нооо …Прекалено МНОГО ми идва насилието, побоищата, хапане до кръв, чупене на кости…хаотична , без отделни глави, прескачане от едно действие към друго … герои, майки, баби, деца кой кой е ?! Започнах я като прочетох коментарите Страхотна книга , невероятна…., ами тя наистина е страхотна тръпки да те побият , не мога да си отровя съзнанието с тая книга …стигнах до Chapter-7 благодарение на прекрасния четец и до тук!

Страхотна книга